Американският писател превръща дълговете, семейната памет и случайния избор на тема в една от най-известните криминални истории на XX век Преди дон Вито Корлеоне да се появи на екрана с гласа и жестовете на Марлон Брандо, Марио Пузо е писател с две уважавани, но слабо продавани книги, пет деца и сериозни дългове. Роден е на 15 октомври 1920 г. в нюйоркския квартал Хелс Кичън, в семейство на италиански имигранти от Неапол. Умира на 2 юли 1999 г. на 78 години. В деня на рождението му припомняме 10 по-малко известни факта за автора на „Кръстникът“.
Историята на Пузо започва далеч преди Корлеоне.
Писателят преди световната слава Служи в Германия, но не участва в бойни действия. По време на Втората световна война Пузо е в американската армия и е изпратен в Германия. Лошото му зрение не му позволява да бъде включен в бойни операции.
Първият му роман не е криминален бестселър. „Тъмната арена“, публикуван през 1955 г., разказва за бивш американски войник и живота в следвоенна Германия. Критиците го приемат добре, но книгата не се продава успешно.
„Щастливият поклонник“ е семейната му книга. Пузо работи над романа девет години. Историята за италианско имигрантско семейство в Ню Йорк е вдъхновена от майка му и по-късно е определяна от него като по-важна лично от „Кръстникът“.
