Понякога съдбата на цели народи се променя не на бойното поле, а пред олтара. На 19 октомври 1469 г. във Валядолид двама млади наследници си разменят брачни обети. Тя е на 18 години и се бори за короната на Кастилия. Той е на 17 и е наследник на Арагон. Имената им са Изабела и Фердинанд. Историята ще ги запомни като Католическите крале – владетелите, които полагат основите на испанското могъщество и променят хода на европейската история.
Това не е просто династичен брак, каквито европейските дворове сключват непрекъснато. Съюзът между двамата събира под обща власт две от най-важните корони на Иберийския полуостров. От него ще израсне държава, чиито кораби прекосяват океани, чиито армии воюват от Италия до Северна Африка, а чиито владения в Новия свят ще се превърнат в основа на една от най-големите империи в историята.
Изабела е родена през 1451 г. в Кастилия – най-голямото и едно от най-влиятелните християнски кралства на Иберийския полуостров. Детството ѝ преминава сред династични интриги, борби между аристократични фамилии и нестабилна кралска власт. След смъртта на баща ѝ Хуан II престолът заема нейният полубрат Енрике IV.
Въпросът кой ще наследи короната се превръща в политическа бомба. Изабела има собствена воля и разбира, че бракът ѝ може да реши съдбата на Кастилия. Който спечели ръката ѝ, може да получи съюзник в борбата за влияние над кралството.
