Министър-председателят управлява България в най-твърдия сталински период, а през 1956 г. е отстранен след осъждането на култа към личността На 21 октомври 1980 г. в София умира Вълко Червенков – човекът, който в продължение на шест години ръководи българското правителство и едновременно с това оглавява Българската комунистическа партия в началото на 50-те години. Роден е на 6 септември 1900 г. в Златица. Историята му започва като нелегален комунистически активист и завършва като политик, отстранен от собствената си партия.
От Септемврийското въстание до Москва Червенков участва в Септемврийското въстание през 1923 г. След атентата в църквата „Света Неделя“ и последвалите репресии през 1925 г. е осъден задочно на смърт и заминава за Съветския съюз. Там работи в Коминтерна – международната организация на комунистическите партии – и се включва в ръководството на българската комунистическа емиграция.
В СССР Червенков се оказва близо до Георги Димитров, чиято сестра Елена по-късно става негова съпруга. През 1944 г. той се завръща в България и бързо заема високи позиции в новото партийно и държавно ръководство. През февруари 1945 г. е избран за член на Политбюро на ЦК на БКП.
