Тесла наистина описва преживяване със своята котка Мачак, но твърденията за лечебно мъркане и предсказване на земетресения не са научно доказани Когато Никола Тесла бил малко дете, една котка на име Мачак му помогнала да забележи явление, което по-късно свързал с интереса си към електричеството. При галене по козината се натрупало статично електричество и от нея започнали да прескачат малки искри.
Тесла описва случката като силно впечатление от детството си. В разказа си той сравнява искрите от гърба на котката с мълниите в небето и задава въпроса: „Природата гигантска котка ли е?“ Това е автентичната връзка между изобретателя и котката му, за която има документални свидетелства.
Популярният текст, че Тесла е изучавал котките като живи енергийни антени, надгражда тази детска случка с твърдения, за които няма надеждни доказателства. Не е установен документ, в който Тесла да твърди, че котките усещат невидими енергии, напускат стаята преди опасност или разкриват тайните на Вселената.
Същото важи и за често разпространявания цитат, че вселената трябва да се разбира чрез „енергия, честота и вибрация“. Фразата често се приписва на Тесла, но произходът ѝ не е потвърден с надежден първоизточник.
