Изразите могат да подсказват избягване на задачи „Ще го направя утре.“ Ако тази фраза се повтаря всеки ден, тя вече не е план, а начин задачата да бъде изместена за неопределено време. Същото важи и за „Ще започна, когато имам повече време“ – израз, който звучи разумно, но не съдържа нито срок, нито конкретно действие.
Важно е обаче да се направи разлика между мързел и отлагане. Американската психологична асоциация посочва, че прокрастинацията не е просто проблем на мързела или лошото управление на времето. Тя често е свързана с опит човек временно да избегне скука, тревожност, несигурност или страх от неуспех. „Отлагането е форма на саморегулация, при която краткосрочното настроение надделява над дългосрочната цел“, обяснява психологът Фушия Сируа.
Фрази, които прехвърлят началото „Нямам време.“ Понякога това е обективен факт, но когато се използва за всяка задача, може да показва липса на приоритет или нежелание да бъде поета отговорност.
„Първо трябва да ми дойде настроение.“ При този модел действието зависи от мотивацията, вместо мотивацията да се появи след първата малка стъпка.
„Това е прекалено трудно.“ Изразът може да прикрива не мързел, а ниска увереност, страх от грешка или неяснота откъде да се започне.
„Нека първо проверя телефона си.“ Така трудната задача се заменя с по-бърз и лесен стимул, който носи незабавно удоволствие.
