Международните шофьори носеха дънки, плочи и видеокасети от Западна Европа, когато „Кореком“ беше единственият прозорец към западните стоки Когато в българския магазин имаше опашка за банани, а вносните дънки се измерваха не само в левове, но и в долари, кабината на един международен камион можеше да се превърне в малък склад за западни стоки. За мнозина международните шофьори бяха „корекомът на колела“ – хората, които пътуваха зад Желязната завеса и се връщаха с неща, за които останалите можеха само да питат „има ли някой да донесе“.
Дънките като знак за престиж През социализма международните шофьори са сред малкото българи с редовен достъп до Западна Европа. Те прекарват дни и седмици по пътищата между България, Германия, Австрия, Италия, Франция и други държави, а прибирането им често е очаквано не само от семействата, но и от съседи, приятели и познати.
Най-желаната стока са дънките. Оригиналните модели на „Левис“, „Вранглер“ и „Лий“ са почти недостижими за обикновения купувач. Официално могат да се намерят най-вече в „Кореком“, където се пазарува с чужда валута. Първите магазини от веригата се появяват през 1960 г., а през 1974 г. държавата регламентира продажбата на вносни стоки срещу валута.
