Дългата изолация и множеството исторически влияния са го направили трудно разпознаваем за останалите европейци В Будапеща една кратка дума като víz означава „вода“, а kéz – „ръка“. За повечето европейци те не напомнят нито на славянските, нито на германските, нито на романските езици. Причината е, че унгарският принадлежи към уралското езиково семейство – различна от индоевропейската група, към която спадат езиците на почти всички негови съседи.
Това обаче не означава, че унгарският няма роднини. Той е част от угорския клон заедно с хантийския и мансийския език, които се говорят в Западен Сибир. Финландският и естонският също са родствени, но са от друг, фино-угорски клон. Разделянето между предците на тези езици е станало преди хиляди години, а унгарският се е отдалечил допълнително, след като предците на унгарците са се придвижили на запад и са достигнали Карпатския басейн през IX век.
Роднини има, но приликите са скрити Разстоянието между езиците се вижда най-ясно в речника. Унгарското víz има сродна форма с естонското vesi, а kéz – с финландското käsi. Унгарските élni („живея“) и menni („отивам“) също имат съответствия в естонския. Но звуковите промени през хилядолетията, различният исторически път и заемките са направили тези връзки трудно видими за неспециалистите.
