Влажният език затваряше веригата и превръщаше 9-волтовата батерия в домашен тестер Всяко дете, израснало през 80-те и началото на 90-те години, си спомня онзи специфичен, леко кисел и щипещ вкус по езика. Преди появата на презареждащите се джаджи и вградените тестери, проверката на една обикновена батерия изискваше доста нестандартен метод – директно допиране до езика.
Макар днес да звучи абсурдно и дори опасно, за поколението на 80-те това беше напълно нормална практика. Но каква всъщност беше причината?
Домашният „мултицет“
Основната причина беше чисто практическа. През 80-те години почти никой не разполагаше с волтметър или специален тестер за батерии у дома. Когато радиото, уокменът или колата с дистанционно спреше да работи, единственият бърз начин да разбереш дали проблемът е в батерията, беше езикът.
Слюнката е добър проводник на електричество. Когато езикът докосне едновременно двата полюса, се затваря слаба електрическа верига. Ако батерията е пълна, протича лек ток, който дразни вкусовите рецептори и създава характерното металическо боцкане. Ако не усетиш нищо – батерията е за изхвърляне.
Защо точно 9-волтовите батерии?
