Пенсионните системи по света са изправени пред сериозно демографско предизвикателство. Хората живеят по-дълго, раждат се по-малко деца, а това поставя под въпрос способността на пенсионните фондове да осигуряват устойчиви плащания за бъдещите поколения.
Пенсионните схеми обикновено се разделят на две основни категории. При схемите с дефинирани доходи пенсионерите получават предварително определен размер на пенсията. При схемите с дефинирани вноски бъдещите плащания зависят от натрупаните спестявания и доходността от инвестициите.
Застаряването на населението създава различни проблеми за двата модела. При първия нарастват финансовите задължения, тъй като пенсионерите получават плащания за по-дълъг период. При втория съществува риск спестяванията на хората да не са достатъчни за целия им живот след пенсиониране, което увеличава значението на инвестиционната доходност.
„Проблемът е огромен и с времето става все по-изразен“, коментира Себастиен Бетермие, изпълнителен директор на Международния център за пенсионен мениджмънт. Той отбелязва, че някои пенсионни фондове имат членове, които са пенсионери от близо половин век и са на възраст 107 или 108 години.
