Х аос и то лошо организиран. Ветровете на Генуа пометоха последните съмнения за това какво е Ювентус днес. Лучано Спалети отбеляза мач №50 начело на „биаконерите“, стигайки до най-ниската си точка, откакто води отбора. Днес ще се навърши точно една година, откакто той дойде в Торино, а в Юве работят много малко неща, да не кажем нищо. Да няма спор, съставът не прелива от качество, но работата на треньора е да извлече максимума от своите играчи. А Спалети определено не го прави. Дженоа погълна всеки сантиметър от терена на „Луиджи Ферарис“, докато Ювентус стоеше безучастно, с отношение, опетнено от самодоволство, което напомня за капитулация. Да се каже, че някои играят срещу треньора си, би било погрешно. Да се каже обаче, че мнозина играят без ентусиазъм или с глави, пълни с негативни мисли, е истината.
Дженоа се справи с трудностите, както подобава на отбор, докато Юве се разпадна при първото препятствие и през целия мач продължи да се затваря в себе си. Де Роси излъчваше чист адреналин, но и разбиране на опитен треньор за собствените си способности и за противника. Спалети не успя да идентифицира опасността и, което е по-важно, не успя да я овладее. А Юве просто не беше там.
