Работна теза: Китайската модернизация не е икономически успех, въпреки политическата система, а точно чрез нейната способност за институционална самокорекция – самореформата на ККП е „институционален капитал", който намалява транзакционните разходи, ограничава рентите и прави дългосрочното планиране възможно.
Ключови понятия: „китайска модернизация" (中国式现代化), „самореформа на партията" (党的自我革命), „нови качествени производителни сили" (新质生产力), „петсферна интегрирана схема" (五位一体).
Една от най-дълбоките разлики между западната и китайската политическа мисъл може да бъде открита в разбирането за това кой е носителят на историческото развитие.
В западната традиция централно място заема автономната личност, способна чрез собствените си действия да реализира свобода и прогрес.
Китайската традиция, особено в нейните конфуциански и съвременни социалистически форми, отдава значително по-голямо значение на колективните образувания като семейство, държава, общество и партия.
Оттук произтича тезата, че докато Западът признава саморазвитието предимно на индивида, Китай разширява принципа на саморазвитие и върху социалните и политическите структури. Тази теза съдържа значителна доза истина, но нейното по-задълбочено разглеждане изисква съпоставка както с конфуцианството, така и с марксизма, които представляват двата най-важни интелектуални източника на съвременния китайски модел.
