В пловдивски двор, със запазена атмосфера, минувачите често спират. Отвътре се чува как някой настройва кавали и гайди. Това е домът на Пейко Вълчев, майстор на народни музикални инструменти, чието име десетилетия е свързано с българската гайда.
Пейко Вълчев идва от хасковските баири. Като млад скита по гари и големи градове и никога не се разделя със свирката си. Работи като стрелочник и дните му минават във вагони, но вечер му се иска да докосне кавала. Още като овчар свири на седем инструмента: започва с дудук и овчарска свирка, после се учи на гайда, кавал, китара и кларнет. Свири на сватби и събори, а когато спира да свири, става майстор.
Започва бавно, но ръцете му стават все по-сигурни. Занаятът остава в семейството. Синът му Иван Пейков, инженер в "Югенерго“, посвещава свободното си време на кавалджийството и става член на Задругата на майсторите на народните художествени занаяти, а един от основателите е именно Пейко Вълчев. Снахата Бонка Иванова изработва шарките по инструментите, научи ФОКУС от документи и архиви, предоставени на медията.
За майстора всичко започва от дървото. Кавалите му са най-често от дрян и слива, а за най-хубавите използва чемшир. От чемшир са направени кавали за двама известни кавалджии, Никола Ганчев и Слави Драгански.
