На форума за сигурност във Варшава миналата седмица генерал Алексъс Гринкевич, върховният главнокомандващ на съюзническите сили на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), представи убедителна визия за това как алиансът би могъл да отблъсне руска инвазия на своя територия.
Гринкевич даде ясно да се разбере, че не смята войната с Русия нито за неизбежна, нито за непосредствена заплаха. Според мен обаче той успешно показа, че НАТО разполага с последователен план за действие, в случай че Москва изпрати войски на суверенната територия на която и да е държава членка.
Концепцията, която Гринкевич нарече „Теория на победата“, има три основни стълба: блокиране, отслабване и разгром. „Блокиране“ означава всяко руско настъпление по суша да бъде спряно чрез бързо прехвърляне на сили на НАТО към мястото на нахлуването, възпиране на атаката и прекъсване на възможността за въвеждане на допълнителни войски.
„Отслабване“ предполага използването на нови технологии – дронове, космически системи, кибервойна и изкуствен интелект – за постигане на превъзходство в цялото бойно пространство. „Разгром“ означава унищожаване на способността на руските сили да водят продължителен конфликт.
Тези удари няма да бъдат насочени само срещу фронтовата линия, а и срещу логистичните вериги, които поддържат руските войски в предните позиции.
