Когато през зимата вятърът и слънцето са недостатъчни, Европа се нуждае от електроцентрали, които могат да доставят енергия с едно натискане на бутона – и то по безвреден за природата начин. Досега като основен фаворит се сочеха водородът и химическите батерии. Но нов експертен доклад твърди, че има и друга възможност: желязото.
Фино смлян железен прах може да се окаже новият „ключ“ към ефективно съхранение на електроенергията, добита от слънце, вятър и други непостоянни източници, твърди експертен доклад на Института по енергийна икономика към Кьолнския университет (EWI), изготвен по поръчка на проекта „Metal Energy Hubs“ (на Техническия университет в Дармщат и фондация DESERTEC).
От 2021 г. Техническият университет в Дармщат и Технологичният институт в Карлсруе (KIT) работят съвместно по проекта „Clean Circles“, изследващ използването на желязото като енергиен източник.
Фино смленият железен прах гори, без да отделя CO₂; остава железен оксид. Ако кислородът бъде отстранен от този оксид чрез „зелен“ водород, желязото се „зарежда“ – енергията от слънцето и вятъра се съхранява химически в праха. Той може лесно да се складира, да се транспортира по море или железопътен път и да се използва за производство на електроенергия в преустроени въглищни централи или в топлоцентрали. Самото желязо не се изразходва в процеса, а преминава през цикъл на „зареждане“ и „разреждане“.
