Делът на генеричните лекарства в разходите за медикаменти на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е спаднал от 13% през 2019 г. до около 7-8% през последните години, докато средното равнище за Европейския съюз е 22-24%. Това ограничава възможностите за оптимизиране на публичните разходи и за разширяване на достъпа на пациентите до лечение без доплащане. За да се промени тенденцията, са необходими дългосрочна политика за навлизане на генерични и биоподобни лекарства и предвидимо финансиране. Това стана ясно на юбилейната конференция "Генеричните и биоподобните лекарствени продукти – гарант за устойчивия достъп до лечение", организирана по повод 25 години от създаването на Българската генерична фармацевтична асоциация -"Лекарства за България" (БГФармА).
В България работят 40 фармацевтични производства, осигуряващи заетост на около 19 000 души. Годишният производствен капацитет на заводите достига 10 млрд. таблетки и капсули, 140 млн. стерилни ампули, 30 млн. сиропи и суспензии и 30 млн. гелове и мехлеми. Така фармацевтичната индустрия допринася за над 3% от брутния вътрешен продукт на България.
