Сидни, началото на 70-те години. Докато едно невръстно момче си играе с малко коте, неговата баба замислена му прошепва нещо, което ще бележи целия му по-нататъшен живот.
„Това мъниче ще живее около 15 години и след това ще умре. Всички умират." След което, виждайки как внукът й посърва, с присъщия си весел и свободолюбив характер дяволито му смигва: „Но ти, Дейвид, никога не пораствай."
Момчето е Дейвид Синклер. Половин век по-късно той ще е най-ярката звезда на научния небосклон в сферата на подмладяването. Ще е прочут професор по генетика в Харвард, когото милиардерите се надпреварват да канят на събитията си, да го интервюират, за да разкаже за най-новите си пробиви в обръщането на биологичния часовник. И евентуално да им разкрие тайната на младостта си.
Не, той определено не е прочутият герой на Оскар Уайлд – Дориан Грей, нито е потомък на граф Сен Жермен, а човекът, който въпреки всички хули и подигравки до ден днешен упорито опитва да докаже, че стареенето не е присъда и може да бъде предотвратено.
От влюбената си в свободата баба той наследява едно важно качество – отказва да приеме общоприетите бариери и табута. Самата тя, потресена от ужаса на соцрежима в Унгария и кървавото потушаване на въстанието от 1956 г., бяга със семейството си в Австралия. Започват от нулата и за да се отърсят от кошмара на миналото, сменят дори фамилията си от Сигети на Синклер.
