Сардините, аншоата и херингата дават омега-3 и белтъчини, но обикновено съдържат по-малко живак от големите хищници На пръв поглед рибата тон, рибата меч и акулата изглеждат като по-питателния избор заради размера си. От гледна точка на храненето обаче малките риби като сардини, аншоа и херинга често имат важно предимство: те обикновено съдържат по-малко живак, като същевременно осигуряват омега-3 мастни киселини, белтъчини и редица витамини и минерали.
Причината е в хранителната верига. Метилживакът се натрупва в организмите на рибите и концентрацията му се увеличава, когато една риба изяжда много други риби. Едрите хищници живеят по-дълго, хранят се по-високо в хранителната верига и така постепенно натрупват повече от този замърсител. Европейският орган за безопасност на храните посочва акула, риба меч и големи видове тон сред рибите, при които живакът може да се натрупва в по-големи количества.
Повече хранителни вещества с по-малък риск Сардините, аншоата и херингата са мазни риби, богати на дълговерижните омега-3 мастни киселини EPA и DHA. Те са важна част от хранителния режим, защото рибата осигурява и висококачествен белтък, витамин B12, витамин D, селен и други минерали. Сардините, които се консумират с костите, могат да допринесат и с калций.
