Има присъди, които отнемат свободата. Има наказания, които белязват човека за цял живот. А има и такива, след които животът просто свършва. В свят, в който правосъдието би трябвало да защитава човешкото достойнство, десетки държави продължават да прилагат най-крайната форма на наказание – смъртната присъда. Докато едни общества отдавна са се отказали от нея, други все още изпращат осъдени пред разстрелни отряди, на бесилото или в камери за екзекуции. На места смърт може да бъде наложена не само за убийство, но и за престъпления, които в други държави се наказват със затвор.
Къде минава границата между справедливостта и жестокостта? Може ли държавата да отнеме човешки живот в името на закона? И как изглежда картата на най-суровите наказания в XXI век – от страните, които продължават да извършват екзекуции, до онези, в които смъртното наказание съществува само на хартия?
В някои части на света смъртната присъда вече принадлежи на учебниците по история. В други тя продължава да бъде част от наказателното право, а изпълнението ѝ – реалност, която ежегодно отнема човешки животи. Между тези два свята стои една от най-дълбоките разделителни линии в съвременното правосъдие.
