Основният проблем на външнополитическото поведение на българската държава не е идеологически оцветения евроатлантизъм – въпреки че неговата повърхностност като държавна политика безспорно е проява на липса на национална стратегия. Основният проблем на международното поведение на България е дълбокото вътрешно разделение между проруски – русофилски, крипто-комунистически ориентации на партии като БСП, ПБ и "Възраждане" от една страна, и проевропейски – проатлантически политически позиции като тези на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. (Няма да се спирам на партизански аргументи от типа "то какви евроатлантици са Бойко и Делян" – не е важно дали котката е бяла или черна, а дали лови мишки.)
България е уникална страна, в която политическата конкуренция е приоритетно фокусирана върху международните връзки и ангажименти на държавата, а не на националния интерес и неговата адаптация към нюансите на една или друга партийна политика.
Никъде другаде не съм виждал подобно разделение – поне доскоро, когато сблъсъкът между тръмпизъм и либерализъм в Америка, и либерализъм – десен популизъм в Европа, не проблематизираха тази сфера на национална и европейска политика.
