На 16 ноември 1855 г. британският пътешественик вижда Моси-оа-Туня, познат на местните като „Гърмящ дим“, и го нарича Виктория в чест на британската кралица На 16 ноември 1855 г. Дейвид Ливингстън се доближава с кану до ръба на един от най-впечатляващите природни обекти в Африка. Пред него река Замбези се разлива на ширина около 1708 метра, преди да се срине в дълбоките базалтови проломи на границата между днешните Замбия и Зимбабве.
Водопадът вече е бил добре познат на местните общности. Народът макололо го наричал Моси-оа-Туня – „Гърмящ дим“, име, свързано с грохота на водата и облаците от пръски, които се издигат над реката. Ливингстън достига до мястото с помощта на хора от макололо, водени от Секелету.
„Сцени, толкова прекрасни, сякаш са били гледани от ангели“
Шотландският мисионер и изследовател описва първата си гледка към водопада в дневника си. „Сцени, толкова прекрасни, сякаш са били гледани от ангели в полета им“, пише Ливингстън за пейзажа, който вижда от остров в самото корито на реката. Цитатът остава сред най-известните му впечатления от експедицията.
След достигането си до водопада Ливингстън му дава името Виктория в чест на британската кралица. Това е наименованието, с което природният обект влиза в европейските карти и пътеписи, докато местното име Моси-оа-Туня продължава да се използва и днес.





