На 16 ноември 1940 еврейският квартал във Варшава е опасан с ограда от бодлива тел, висока 3,5 метра, с която неговите жители окончателно са откъснати от заобикалящия ги свят, припомня "Дойче веле".
На 2 октомври 1940 г. нацисткият губернатор на Варшава Лудвиг Фишер подписва заповед за създаването на изолиран „еврейски жилищен квартал" в окупираната полска столица. Скоро след това градът с най-голямата еврейска общност в довоенна Европа се превръща в най-голямото гето на Стария континент.
През есента на 1939 година, когато Вермахтът напада Полша, в страната живеят общо 3,5 милиона евреи – около 10% от цялото население. Окупаторите конфискуват цялата им собственост и ги затварят в 400 гета.
Всеки, който бъде открит извън гетото без разрешително, го грози смърт. Варшавското гето на моменти е било населявано от близо 450 000 души, затворени на площ от едва 4 квадратни километра.
„Хигиената беше катастрофална, тиф и туберкулоза се разпространяваха безпрепятствено из гетото. Всяка сутрин виждахме пред вратите трупове на починали хора. Заравяха ги в масови гробове", спомня си покойният литературен критик Марсел Райх-Раницки, оцелял от Холокоста. За германските окупатори еврейският квартал представлявал нещо като туристическа атракция: нацистката организация KdF („Сила чрез радост") организирала екскурзии с автобуси до гетото.





